СИТОВО - САКРАЛНА ПЕСЕН
Ситово –ситна росица,
по ранината сипнала
върху съня на дечица
в скути и люлки писани!
В теб долина препасана
с песенно - златно синило,
ухае тръпно – сладостна
като овчарско солило.
В тебе чешмите мермерни
вградили сянка моминска,
разливат вода сребърна п
под зора русалийска.
Било си – селце алтънче
в люлка гребенска люляно
с китно хоро до кладенч
на самодивска поляна!
Коя ли свирка меден
твоята песен е пяла
коя ли нишка предена
съдбата е затъкала.
В земя на скити и гети
страница да ти отвори?
Ситово – селце напето!
Огнище на сити хора!
Ситово- вода кръщелна,
хвърлен пъп в чешма сред село!
олтари обручение-
от венчило до опело!
Ситово - душа от кремък!
Подир войни и холера -
пленици и робски ремък,
жертви на терора черен!
Ситово - сълза корава
в писмо до къща вдовишка
от Чаталджа и от Драва,
за гробищата войнишки!
Ситово - златна ръкойка
в житвено многозвездие!
Дни и години разбойни
род подир род тука гнездят!
На трийсет рода левенти
дал е Бог златна копраля,
пратил е дъжд водосветен,
позлатил е плуг и рало,
позлатил хурки, вретена,
боднал им слънце в косите,
зажеглил вятър в яреми
за да го има Ситово!
Легенда - зърно без плява
вятърни мелници мелят.
Сполай ти, Боже, за хляба
и за работната челяд !
Сполай ти за светинята -
земята, плодородната,
която с плуга и крината
храни до днес народа ни!
Дай Боже, темел за името
и в ново хилядолетие!
За времената идните
дай благослов седмоцветен!
И съхрани го в послание
Ситово - дивно сказание
за вечността отредена
да носи знака небесен.
С белег от минало слава!
Ситово - сакрална песен,
която в нас продължава!
Автор Красимира Орлоева
Ситово –ситна росица,
по ранината сипнала
върху съня на дечица
в скути и люлки писани!
В теб долина препасана
с песенно - златно синило,
ухае тръпно – сладостна
като овчарско солило.
В тебе чешмите мермерни
вградили сянка моминска,
разливат вода сребърна п
под зора русалийска.
Било си – селце алтънче
в люлка гребенска люляно
с китно хоро до кладенч
на самодивска поляна!
Коя ли свирка меден
твоята песен е пяла
коя ли нишка предена
съдбата е затъкала.
В земя на скити и гети
страница да ти отвори?
Ситово – селце напето!
Огнище на сити хора!
Ситово- вода кръщелна,
хвърлен пъп в чешма сред село!
олтари обручение-
от венчило до опело!
Ситово - душа от кремък!
Подир войни и холера -
пленици и робски ремък,
жертви на терора черен!
Ситово - сълза корава
в писмо до къща вдовишка
от Чаталджа и от Драва,
за гробищата войнишки!
Ситово - златна ръкойка
в житвено многозвездие!
Дни и години разбойни
род подир род тука гнездят!
На трийсет рода левенти
дал е Бог златна копраля,
пратил е дъжд водосветен,
позлатил е плуг и рало,
позлатил хурки, вретена,
боднал им слънце в косите,
зажеглил вятър в яреми
за да го има Ситово!
Легенда - зърно без плява
вятърни мелници мелят.
Сполай ти, Боже, за хляба
и за работната челяд !
Сполай ти за светинята -
земята, плодородната,
която с плуга и крината
храни до днес народа ни!
Дай Боже, темел за името
и в ново хилядолетие!
За времената идните
дай благослов седмоцветен!
И съхрани го в послание
Ситово - дивно сказание
за вечността отредена
да носи знака небесен.
С белег от минало слава!
Ситово - сакрална песен,
която в нас продължава!
Автор Красимира Орлоева